ЗАВЕРЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; заверя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. Давам обет, вярна дума за извършване на нещо; заклевам се. Тамошните млади момци ся заверили и закляли да не смее никой да земе такава девойка, която не знае да говори блъгарский език. Ал. Дювернуа, СБЯ, 653.
– От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.